Един от важните елементи в съвременното проследяване на бременността е оценката на риска за прееклампсия още в първия триместър.

Това е особено важно, защото при пациентките с повишен риск съществува възможност да се започне профилактика още преди да са се появили високо кръвно налягане или други клинични признаци на заболяването.

Съвременният подход не се основава единствено на въпроса дали пациентката е имала прееклампсия преди.

При комбинирания скрининг се оценяват:

  • характеристиките и медицинската история на майката;
  • средното артериално налягане;
  • кръвотокът в маточните артерии чрез доплер;
  • при възможност — плацентарният растежен фактор (PlGF);
  • други биохимични показатели в зависимост от използвания скринингов алгоритъм.

Тези показатели се комбинират чрез валидиран алгоритъм и дават индивидуална оценка на риска за развитие на прееклампсия, особено за ранната и преждевременната прееклампсия. (old.fetalmedicine.org)

1Кога се извършва скринингът?

Комбинираният скрининг на Fetal Medicine Foundation се извършва в периода 11+0 до 13+6 гестационна седмица. (old.fetalmedicine.org)

Това го прави особено подходящ за включване в първотриместриалната оценка на бременността.

В практиката ми е важно този скрининг да не се разглежда като отделно изследване, а като част от цялостната оценка на бременността.

Получената оценка на риска може да бъде използвана при планирането на последващото проследяване.

2Каква е ролята на доплера на маточните артерии?

Доплеровото изследване на маточните артерии дава информация за кръвотока между матката и плацентарното място.

При правилно извършено изследване се определя индексът на пулсатилност (PI) на маточните артерии.

Тази информация се комбинира с останалите показатели от скрининга.

Така ултразвуковото изследване не се ограничава до оценката на самия плод, а още в първия триместър може да даде информация и за начина, по който протича ранното плацентационно развитие.

3Какво показват съвременните данни?

Проучването ASPRE показа, че при жени, идентифицирани чрез комбиниран първотриместриален скрининг като високорискови за преждевременна прееклампсия, приемът на аспирин 150 mg дневно, започнат в ранна бременност, значимо намалява честотата на преждевременната прееклампсия. (old.fetalmedicine.org)

Именно това е един от важните принципи на съвременната профилактика:

първо да определим риска, а след това да предложим профилактика на пациентките, при които тя има най-голяма вероятна полза.

4Аспиринът не се назначава на всяка бременна

Това е важно уточнение.

Нискодозовият аспирин не е универсална профилактика за всяка бременност.

ACOG и SMFM препоръчват профилактика с нискодозов аспирин при бременни с определени високорискови фактори за прееклампсия, както и при някои пациентки с повече от един умерен рисков фактор. Актуализираната през 2026 г. позиция на SMFM разширява и систематизира подхода към идентифицирането на тези рискови фактори. (publications.smfm.org)

Сред важните високорискови фактори са:

  • предходна прееклампсия;
  • многоплодна бременност;
  • хронична артериална хипертония;
  • бъбречно заболяване;
  • автоимунно заболяване с повишен риск;
  • диабет тип 1 или тип 2.

Сред умерените рискови фактори могат да бъдат включени първа бременност, майчина възраст ≥35 години, затлъстяване, фамилна анамнеза за прееклампсия и други характеристики според актуалните критерии. (publications.smfm.org)

5Кога трябва да започне аспиринът?

Според ACOG и SMFM нискодозовият аспирин при показани пациентки трябва да бъде започнат между 12-та и 28-та гестационна седмица, като оптимално е началото да бъде преди 16-та седмица, и да се приема ежедневно до раждането, освен ако конкретната медицинска ситуация не налага друго поведение. (publications.smfm.org)

При подхода на FMF към комбинирания първотриместриален скрининг аспиринът се започва рано — при идентифициран висок риск за преждевременна прееклампсия — именно защото целта е да се повлияе процесът на плацентация още преди клиничната изява на заболяването. FMF използва 150 mg дневно при своя скринингов алгоритъм. (old.fetalmedicine.org)

Тук е важно да се подчертае, че дозата и схемата трябва да бъдат определени от наблюдаващия лекар според използвания протокол и индивидуалния риск.

Пациентката не трябва сама да започва, променя или прекратява приема на аспирин.

6Какво печелим от ранния скрининг?

Ползата от първотриместриалния скрининг е, че ни позволява да преминем от общо определение на риска към индивидуална оценка.

Вместо да кажем:

„Тази пациентка е рискова.“

можем да кажем:

„Тази пациентка има определен риск за прееклампсия и затова трябва да предприемем конкретни профилактични и проследяващи мерки.“

При висок риск това може да означава ранно започване на нискодозов аспирин, по-внимателно проследяване на кръвното налягане, по-целенасочено наблюдение на плацентата и плода и определяне на подходящ план за последващите изследвания.

7Профилактиката не заменя проследяването

Приемът на аспирин намалява риска, но не изключва възможността за развитие на прееклампсия.

Затова дори при пациентка, която приема правилно назначената профилактика, продължаваме да следим:

  • артериалното налягане;
  • симптомите;
  • лабораторните показатели при необходимост;
  • растежа и развитието на плода;
  • плацентата;
  • околоплодните води;
  • доплеровите показатели при показания.

Това е особено важно, защото прееклампсията е заболяване, което може да се развие по-късно и да промени клиничната ситуация.

8Моят подход

При проследяването на високорискова бременност предпочитам рискът да бъде оценен възможно най-рано, а не да чакаме появата на високо кръвно налягане или други признаци на прееклампсия.

Когато пациентката е в подходящия гестационен срок, първотриместриалният скрининг може да даде ценна информация за индивидуалния риск.

При установен повишен риск обсъждаме необходимостта от профилактика с нискодозов аспирин и определяме план за последващо наблюдение.

Това е още един пример за принципа, който следвам при високорисковата бременност:

да идентифицираме риска рано, да предприемем доказана профилактика, когато е показана, и след това системно да проследяваме дали бременността продължава да се развива нормално.

Целта не е да превърнем всяка бременност в „медицински случай“.

Целта е да разпознаем пациентките, които действително се нуждаят от допълнително внимание, и да го осигурим навреме.